Пред огледало всичко е възможно.
Там си тананикаш, плачеш, пееш,
просветлен за миг, че простото е сложно.
Пред огледало най е трудно да се смееш.
Пред огледало лесно е да рецитираш.
Онази стара и забравена поема.
Докле се в своя образ взираш,
изправен сам пред вечната дилема.
За миналото време... и се чудиш,
на образа отсреща който гледа.
Не можеш спомените да прокудиш,
и струва ти се, че си сянка бледа, ...