Забравени мисли
670
0
0
Обръщам се назад към мислите познати,
но те се скриха и подло избягаха.
Моментна грешка препусна обратно
към вятъра и алчно ги загреба.
И пръснаха се мислите в звезди
чак до космичния и млечен път.
Отвътре дреме мисъл и очаква
да ù намеря аз уютен кът.
Ще я скътам дълбоко във мен,
със душата си ще я завия,
за да не мръзне във студа
и като куче да не вие.
© Любен Кънчев All rights reserved.
