Забравеното

Oct 9, 2008, 8:50 AM

Poetry » Other

604 0 3

Дълбоките стени на самотата
притискат във мълчание сълза.
Следата тръгва, следвайки следата
по стъпките на жадната лъжа.

Погълната от нямо непокорство
в предсмъртен полъх гали утринта
една преструвка от едно покорство
останала кой знае откога.

В олтара на съзнанието блудно
във пламъка на грешките искри
забравеното наше детство бурно
със болките си и с наивните мечти.

В прегръдка силна, ето, тихо стене
за неизбродените минали следи
със тиха песен за далечно време
преди за дълго в мрака да заспи.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

димитрова (Лилия Нейкова)

2008-10-10T15:06:35+03:00

Прекрасно е!
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2008-10-09T12:54:39+03:00

"Следата тръгва, следвайки следата
по стъпките на жадната лъжа."

Невероятно, но факт! Поздрави!
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-10-09T11:40:08+03:00

Погълната от нямо непокорство
в предсмъртен полъх гали утринта
една преструвка от едно покорство
останала кой знае откога.

Уау!
Браво, Рени!