sesil (Силвето) sesil (Силвето)
37
Oct 7, 2004, 3:46 PM

Забрави го

  Poetry
1.7K 0 6
"Забрави го" казва ти всеки,
но ти този всеки не си,
а избухва вулкана от чувства
и в сърцето ти огьн гори.

"Забрави го", но как да забравя
тези устни целувани,
тези сини очи,
нашата обич сьществуваше
и никой това не ще промени!

Да забравя?
Но как да стане,кажи?
Аз бях щастлива,
макар и с любов от льжи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвето All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0