May 25, 2006, 2:29 AM

Забравил си за всичко...

  Poetry
981 0 2
Дали някой ще каже, че се обичахме.
За другите бяхме много щастливи
и завиждаха ни всички на това,
че с теб не се деляхме,
а за час, когато се деляхме,
през пет минути си звъняхме.
Сега забравил си за всичко, нали?
Забравил си как обичаше ме ти,
сега и нея ти си имаш -
на мен дори и за "Здравей!" не кимваш,
но аз не ще ти преча
и само казвам ти: бъди щастлив със нея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...