Вървиме с тебе двама по пътеката, наречена живот,
но време сякаш няма ни за ласка, нито за прегръдка,
нито за любовен зов.
О, време, тъй преходно и безпощадно,
окичило ни с робския хомот,
унасяш ни сладко и пресладко
в кошмара на своя забързан ход.
А ние, верните стрелкички, тиктакаме в синхрон,
"Сега е време за парички" - това е нашият задружен стон.
И тъй секунда по секунда ний крачим заедно във самота,
а сърцето тупка ли и тупка, и безмълвно шепне:
Дайте път на любовта...