Apr 6, 2013, 11:39 AM  

Зачатие

  Poetry » Civic
785 0 14

Народът ти никога не е заспивал, Българийо!

Откакто те има, по бунтове само върви.

И днеска възкръсват площадите и тротоарите.

И живи сърца се запалват. Просторът гори.

 

В недрата ти трусове зреят, люлеят земята.

И екот разтърсва дори небесата над теб.

Един срещу друг се изправят във схватка чедата ти,

а ти, помъдряла, и страдаш, и тайно растеш.

 

И бавно, но сигурно кръста си чупиш, Родино.

(То, всяко страдание има начало и край).

Усетила изгрева, днес се изправяш по-силна.

В утробата своя зачеваш най-светлия Май.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за проникновения прочит, Стенли. И за предложението. Уместно е, въпреки че и така изразът е граматически правилен. Но аз държа на благозвучието и ще редактирам.

    Благодаря, Елмира. Обещавам ти хубав любовен стих
  • Поздравления за ритъма,Ели-много подходящ за избраната тема,звучи като химн!Обикновено подобни стихове звучат банално,но тук интересът се задържа до край.В трета строфа,четвърти стих,бих сменила със "своя",но не ангажирам никого с мнението си!
    Поздравления и успех от мен!
  • И аз като Ивайло
    Но пък - нелош текст!
  • Ами, казаха ми в един сайт, че съм зациклила само в любовната тема, та затова, Ивайло.
    Благодаря за искреността.
    И на теб, Лена!
  • Аз предпочитам деликатната ти лирика пред гражданската поезия, Ели...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...