Тук изгревите идват много тихо.
На пръсти, бавно, със сирашка плахост.
Бушуват дълго залези, не стихват,
а помежду им дните тлеят прахово.
Размиват се, пресядат – кост в гърлата,
игли, до кръв забити в кукла вуду.
Измамното спасение в мъглата
е бягството от цялата им трудност.
Решетки са в гърдите на децата –
смалени орбити в очи до точка,
където гост е само онзи вятър,
за обич поривите им отсрочил. ...