Зад предела
Може би във едно догоряло безвремие
някой моето връщане чака…
И съблича нощта, щом е дал, без да вземе
скрита жажда за пристан и стряха…
А навярно защото е пазил тъгата си
като камъче в тръпнещи длани
днес със моето име кръщава зората…И
ме търси във нови мечтания.
Може би във едно помъдряло безумие
този свят по-различен осъмва.
И в очите на мъж, след среднощтно будуване
търси огън , когато е тъмно…
Може би…А дали ако аз се открия
зад предела на древно наричане
ще съм тази, която отново ще пиеш?!
И която до смърт ще обичаш…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
