Убийственото бяло на тавана
пронизва моите очи.
Клепачите, безсънни останали,
не правят опит да се борят дори.
Стените бледожълти се събират,
премачкват ме безмилостно насън,
но жива на леглото се намирам,
вторачена в безсмислие осъмнало.
И стаята с безумни украшения
пулсира изгубена във мен,
и в моите агонични видения,
по-обречени с всеки изминал ден. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up