Задушаващо спокойствие
Убийственото бяло на тавана
пронизва моите очи.
Клепачите, безсънни останали,
не правят опит да се борят дори.
Стените бледожълти се събират,
премачкват ме безмилостно насън,
но жива на леглото се намирам,
вторачена в безсмислие осъмнало.
И стаята с безумни украшения
пулсира изгубена във мен,
и в моите агонични видения,
по-обречени с всеки изминал ден.
И там, зад лудостта на зениците,
дишат онези твои разтърсващи докосвания,
които струват повече от всяко едно "Обичам те".
Но, когато те няма, се давя в задушаващо спокойствие.
07.10.2009г.
гр. Сан Фернандо
© Събина Брайчева All rights reserved.
