Задушница
Тази задушница,
с твоето име,
не спира, боли ме!
При теб ще дойда, тате!
Ще бъда с твоите внуци
и новите, които не видя.
Ще те запозная.
Ще нося любимите цветя.
Ще запалим по цигара,
а наоколо окапали листа.
Ще погаля студената земя,
а ще чувствам топлинка.
Всичко знаеш
и не питаш.
Зет ти сам е в къщи
и отсипва ти кафе.
Майка само ще въздиша,
че при теб не дойде.
Много и липсваш,
но по желание не се мре.
Тръгваме си, тате!
С натежало сърце.
Галим лицето ти
сус студени ръце.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
