Feb 22, 2020, 9:49 PM

Задушница

  Poetry » Other
727 3 2

 

Цветя и глъч, и тишина надгробна.

Забързан говор, стихнал плач.

А под краката ни шумят минорно

изсъхнали тревите чак до здрач.

 

Над нас небето леко просиява

и кипариси от пръстта растат.

С винό преляхме гробовете стари

и кръстове полагаме над тях.

 

Изгубиха се милите ни хора

и тука търсим тяхната следа.

И молим се да бъде с тях покоя,

навеки да са в мир и тишина.

 

И молим се Госпόд да ги помилва,

там горе да Ги настани добре,

та сетен час щом и за нас удари

с любов и радост да ни събере.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Boyana All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, приятелю!
  • Много силен стих, отекващ след отминаващата задушница. Да си спомним за мъртвите и дано един ден ни посрещнат с добро, когато се съберем оттатък. Впрочем това зависи най-вече от делата ни. Поздравление, Бояна! Разчувства ме.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...