22.02.2020 г., 21:49

Задушница

720 3 2

 

Цветя и глъч, и тишина надгробна.

Забързан говор, стихнал плач.

А под краката ни шумят минорно

изсъхнали тревите чак до здрач.

 

Над нас небето леко просиява

и кипариси от пръстта растат.

С винό преляхме гробовете стари

и кръстове полагаме над тях.

 

Изгубиха се милите ни хора

и тука търсим тяхната следа.

И молим се да бъде с тях покоя,

навеки да са в мир и тишина.

 

И молим се Госпόд да ги помилва,

там горе да Ги настани добре,

та сетен час щом и за нас удари

с любов и радост да ни събере.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Boyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, приятелю!
  • Много силен стих, отекващ след отминаващата задушница. Да си спомним за мъртвите и дано един ден ни посрещнат с добро, когато се съберем оттатък. Впрочем това зависи най-вече от делата ни. Поздравление, Бояна! Разчувства ме.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...