22.02.2020 г., 21:49 ч.

Задушница 

  Поезия » Друга
402 2 2

 

Цветя и глъч, и тишина надгробна.

Забързан говор, стихнал плач.

А под краката ни шумят минорно

изсъхнали тревите чак до здрач.

 

Над нас небето леко просиява

и кипариси от пръстта растат.

С винό преляхме гробовете стари

и кръстове полагаме над тях.

 

Изгубиха се милите ни хора

и тука търсим тяхната следа.

И молим се да бъде с тях покоя,

навеки да са в мир и тишина.

 

И молим се Госпόд да ги помилва,

там горе да Ги настани добре,

та сетен час щом и за нас удари

с любов и радост да ни събере.

© Boyana Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, приятелю!
  • Много силен стих, отекващ след отминаващата задушница. Да си спомним за мъртвите и дано един ден ни посрещнат с добро, когато се съберем оттатък. Впрочем това зависи най-вече от делата ни. Поздравление, Бояна! Разчувства ме.
Предложения
: ??:??