Mar 29, 2009, 2:53 PM

Заедност

  Poetry » Love
1.3K 0 29

Във миг на заедност

опиянена е.
Вдишва те.

Изгаря те с дъха.
В река превръща се,

за теб родена.
От бистър  извор

взела радостта.


Когато е със теб,

тя обич цяла е.
И бяла, и красива,

и добра.
Отдадена,

докрай пленена е

от огъня на

влюбената ти душа.


Магията е с вас.

Затуй отпивате
на бавни глътки

виното-любов.
С целувките си

същностите сливате.
И цели сте...

до следващия зов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...