Oct 3, 2016, 5:37 PM  

Заесенена песен

  Poetry » Other
1.2K 1 1

https://www.youtube.com/watch?v=CQ_Uxxogv-I&list=PLtrKF_BjiPs75XpqQzSGR58sqo3--D7GH&index=1

 

Защото  си въздишката трептяща в тишина, 
и струната ридаеща в самотната душа.
Заесенена песен в диплите на вятъра
от звънките съзвучия на любовта.

 

Намерих те. Положих те в дланта.
Издигнах те високо чак до небесата.
От себе си съблякла грях и суета.
Надмогнала и горест и тъга.

 

И ти засвети. Звезда високо горе.
И освети ми пътя с послеслов -
"Раздавай, и дарявай, че сърцето е море,
даряващо надежда с нежен зов".

 

И затова вълни прииждат към брега.
Целуват го, и после се оттеглят.
Отново се завръщат, и отдават любовта, 
и после пак без време си отиват...

 

И затова те пея с музика - лъчи.
Със слънцеструйните сияния във своите дни. 
А нощем във съзвездия с безброй звезди
рисувам пътищата на сърцето си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Женичка, прекрасен стих!
    Само избегни повторението на думичката суета във втория куплет!
    Прегръдка!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...