Загадка

Poetry

761 0 2

Тихо вятърът подухва отдалече,

разнася шепота на своята душа,

но как да зная що казва ми, човече?

Ни устни има да продума, ни уста.

*********************************

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ivanteh

Точно така mimamina, браво !

2014-03-22T15:48:12+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Затова пък Вие ако имате уши, ще го чуете...
ДерзаЙте!

2014-03-17T13:43:20+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0