Събуждам се през нощта, за да ти кажа “обичам те”,
но го казвам на сенките във тъмнината
и се отпускам безсилна от болката,
която ме разяжда от вътре.
Поглеждам към вратата,
която също като мен помни
последния път, в който я затвори след себе си.
И за пореден път разбирам, че наистина те няма.
И отправям измъчени стонове към съдбата
да не бъде толкова жестока.
Но вратата на стаята продължава да стои
затворена и в очакване да се върнеш при мен. ...