Загубих те... завинаги
Събуждам се през нощта, за да ти кажа “обичам те”,
но го казвам на сенките във тъмнината
и се отпускам безсилна от болката,
която ме разяжда от вътре.
Поглеждам към вратата,
която също като мен помни
последния път, в който я затвори след себе си.
И за пореден път разбирам, че наистина те няма.
И отправям измъчени стонове към съдбата
да не бъде толкова жестока.
Но вратата на стаята продължава да стои
затворена и в очакване да се върнеш при мен.
Загубих те!
Загубих те завинаги, нали?
И не мога да направя нищо да те върна.
Отиде си и дори за сбогом поглед не обърна.
Кажи ми как да те преодолея,
как без теб да продължавам да живея.
Да спра да ти говоря,
да спра да те обичам.
Първото го сторих, не помага,
второто опитах, но не става.
Обичам те!
Обичам те до болка и тази болка равна няма.
Искам да ти го кажа,
но едва ли ще ме чуеш,
а дали и ще повярваш.
Нямам правото да те познавам,
затова по пътя свой те подминавам.
Но за теб и на гърба имам очи,
за да броят крачките, с които се отдалечаваш от мен.
Не те заслужавам!
Спри се, недей,
недей за мен да страдаш
и за загубата ми да съжаляваш.
Не го заслужавам.
Такива като мен ги чака само болка и тъга,
живот сред спомени и самота.
Но аз те обичам
и не мога да го променя
и се надявам някой ден
очите си да отвориш
и да повярваш в това!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Всички права запазени
браво !
Гушкам те..
