Зайчето и Малък Сечко
Чакаше, със своите другари,
Малък Сечко - Февруари
докато Януари си замина -
близкия негов роднина.
Тогава с виелици от сняг
със Зимата и Ледения Северняк
усърдно натрупаха навред
големи преспи с лед.
Когато Севернякът утихна,
Слънчо надникна и се усмихна,
Сечко направи в гората
голяма пързалка за децата.
Чули навсякъде новината
радостни дотичаха децата -
Мечето с голям кожух,
Бухалчето с много пух,
с екипи Катеричка и Мишленце,
само Зайче без палтенце,
весели започнаха играта
по пързалката, на снега в гората.
Пързаля се Зайчето с шейната,
игра на снега с децата.
Когато денят се изтъркули
усети, че гърло го боли,
има хрема в нослето,
температура гори му челцето.
Прибра се Зайчето горкото,
легна болно на леглото.
Тревожна мама Зайка
направи му чай от лайка.
Татко Зайко на момчето
разтри с мас гръбчето.
Зайчето пъшка и мълчи,
татко Зайко тихо го гълчи:
- Трябва добре да знаеш
облечен в снега да играеш!
В който месец има ,,Р",
трябва кожухче на гърба!
На Февруари двете ,,Р", момченце,
значат ръкавички и палтенце!
Понякога и Слънчо да пече,
Малък Сечко пак сече!
Ядоса ли се, всичко зъзне,
кара гърне на огън да замръзне!
Спи сега и слушкай мама
да станеш, синко, здрав зарана!
© Никола Яндов All rights reserved.
