Спомени, в кибритена кутийка скрити
и вързани със панделката - самота.
Отдавна с тъжен прах покрити
и заключени във нашите сърца.
Уви, шептят, щом някой ги подразни
и за себе си напомнят пак,
като очи на болен старец празни,
търсещи надеждата на идващия мрак.
Не, недей им дава сила,
сърцето да разкъсат, да ме спрат.
Щом да ги заключа съм решила,
остави ги с него, нека да умрат.
© Цвети Иванова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
