Dec 4, 2007, 11:08 AM

Заключени спомени

Poetry » Love

1.3K 0 8

Спомени, в кибритена кутийка скрити
и вързани със панделката - самота.
Отдавна с тъжен прах покрити
и заключени във нашите сърца.

Уви, шептят, щом някой ги подразни
и за себе си напомнят пак,
като очи на болен старец празни,
търсещи надеждата на идващия мрак.

Не, недей им дава сила,
сърцето да разкъсат, да ме спрат.
Щом да ги заключа съм решила,
остави ги с него, нека да умрат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Много се радвам се, че се завърна, Цвети! Поздрави!

2011-06-11T16:36:40+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

Изключително болезнен, но и изключително силен стих! Написан с много вдъхновение и талант! Браво!

2011-05-17T18:05:11+03:00
smile (Ана)

много ми хареса

2007-12-05T17:27:01+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много хубаво, много.
С обич, Цвети.

2007-12-04T13:33:29+02:00
Индиана (Криси)

Прекрасен стих, Цвети, АПЛОДИСМЕНТИ!

2007-12-04T12:50:02+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0