С времето ми дотежава повече.
И всеки ден по-дълго моля се.
Три пъти по-малко се усмихвам.
Най-лошо е, че взех да свиквам.
Направих всичко да го преживея.
Опитвах в тишината да се смея.
Танцувах, за да го забравя.
Но на всичко стигнах края.
Омръзна ми да бъда от ония,
които сълзите и чувствата си крият.
Захвърлям гордост, обещания и его -
щастлива бях единствено със него!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
