Кръг. А аз, в средата на сферичните му вени,
вървейки, отброявам пулса му суров,
не ми се вие свят, а само... цялата Вселена...
И без магия той е омагьосан – от любов.
По периферията му откривам мислите изгубени,
а после ги събирам в центъра (ако успея),
като ръждясала стрелка се давя от минутите,
а с часове из спомени протрити се пилея.
Кръг. А аз, в средата на коварната му примка,
се лутам, търся центъра предишен...
И дните си охлузих по ръбовете му от минало...
Клинично се закръглих, пълна с глупави въздишки.