Закъсняла изповед
(в памет на тате)
Защо си тръгна, без да кажеш "сбогом"?
Душата ми след теб осиротя.
Поемаше от моите тревоги,
сега съм като птица без крила.
Годините се нижат мигновено,
не вярвам, че те няма тук, до мен.
А болката тлей, стаена в мене,
и все си мисля: "Сън е!", но не е...
Така ми липсваш и е толкоз празно
без твойта обич в моето сърце.
Ех, тоя черен ден така го мразя -
смъртта когато мигом те отне!
Не смогнахме "Прощавай" да си кажем.
Внезапен удар бе за мен това.
А толкова слова недоизказани
потънаха без път в безкрайността.
Обичам те, дори и да те няма!
И ще те помня с много доброта.
Остава ми една утеха само:
че ще се срещнем пак във вечността.
© Веси Василева All rights reserved.
