knqza (Даниел Стоянов)
162 145
Jun 24, 2006, 9:26 AM

ЗАКЪСНЯЛА ЖЪТВА 

  Poetry
1839 0 9
Защо ли багрите тъй потъмняха,
загубили отенъка на своя блясък?
Сега пред нас любовната картина,
сякаш някой е засипал с пясък.
Вкусът на страстта е някак си подправен,
изпълнен е от доза безразличие.
Букетът със цветя е някъде забравен,
стените са пропити от двуличие.
Прокрадват се ръце готови да грабят,
щом зрънцето в нас е тъй незащитено.
С пълни шепи взимат, после бързо бягат,
а сърцата ни остават ощетени.
Макар и трудно, спасихме любовта,
но тя е хладка, вече второ качество.
Скрити белези от рани след това
с епицентър на едно предателство.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • много силен финал!
  • "Скрити белези от рани след това
    с епицентър на едно предателство."

    Браво,Княже!
  • Тъжно звучи.
    Дано лирическия ти герой не свикне с такъв тип любов.
    Браво, Дани.
  • Много е хубаво!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
  • Браво! Много хубави стихове пишеш напоследък!
  • Веси благодаря ти но хладка е по-добре.Вече не е гореща сега е второ качество.Както е зърното след закъсняла жътва.Все още може да се използва.
  • Прекрасно е и това стихо,Дани!
    Помисли за:
    "но тя е хладка, вече второ качество."
    Имам в предвид -хладна?
    Ти решаваш
  • Много хубав стих Дани! Поздравления!
    Обич ти желая!
  • Но щом спасил си любовта
    букет цветя ти подари.
    Извикай в себе си страстта,
    и няма вече да боли!!!

    Поздрав за стиха, Дани!!!
Random works
: ??:??