ЗАКЪСНЯЛА ЖЪТВА
Защо ли багрите тъй потъмняха,
загубили отенъка на своя блясък?
Сега пред нас любовната картина,
сякаш някой е засипал с пясък.
Вкусът на страстта е някак си подправен,
изпълнен е от доза безразличие.
Букетът със цветя е някъде забравен,
стените са пропити от двуличие.
Прокрадват се ръце готови да грабят,
щом зрънцето в нас е тъй незащитено.
С пълни шепи взимат, после бързо бягат,
а сърцата ни остават ощетени.
Макар и трудно, спасихме любовта,
но тя е хладка, вече второ качество.
Скрити белези от рани след това
с епицентър на едно предателство.
загубили отенъка на своя блясък?
Сега пред нас любовната картина,
сякаш някой е засипал с пясък.
Вкусът на страстта е някак си подправен,
изпълнен е от доза безразличие.
Букетът със цветя е някъде забравен,
стените са пропити от двуличие.
Прокрадват се ръце готови да грабят,
щом зрънцето в нас е тъй незащитено.
С пълни шепи взимат, после бързо бягат,
а сърцата ни остават ощетени.
Макар и трудно, спасихме любовта,
но тя е хладка, вече второ качество.
Скрити белези от рани след това
с епицентър на едно предателство.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
