Закъсняла мечта
Те срещнаха се, май че не навреме,
обсебени от свойте светове,
усетиха, че нещо се променя,
подтиснали стаени страхове.
Уж всичко бе закачка... не в леглото,
и казаха си, що пък – малко флирт,
но само жар поръчаха, защото
припламне ли - изгаряш като в пещ.
Но любовта надникна и дори невикана,
красива, чиста, мъничка една,
сега ù казват може би объркано,
защо си тук... върви си... не сега!
Убиваха я бавно... с думи, с тишина,
но тя упорства, връща се горката,
нали повикахте ме вие в лудостта,
... жестока пак в шегата е Съдбата!
Ридае тази малка фея, сбъдваща мечтите,
кое е грешно и кое морал.
Магьосницата първо подари им дните,
а после ги загърна с чер воал!
© Ангел Колев All rights reserved.
