За миг в песен светът се побра,
тихо стъпвах по мека жарава.
С глас топъл, шепти любовта
в една песен толкова закъсняла.
Затрептя с най- нежните трели,
погали ме като малко дете.
Спря се на устните за теб онемели,
без да пита- Защо? Как? Накъде?
Без да знае, дъждът как потропва,
как небето е дом за влюбени птици,
щом ръцете ти могат да топлят,
сълзите да пият от очите ми сини. ...