Закъснялото завръщане...

                                 на Светлата памет на Майка ми

                                Да се завърнеш в бащината къща

                                                            Димчо Дебелянов

Скитане ли ми омръзна?...

Пътят ми ли е към края?...

И́ли пък понеже зъзнех

при комфорт в самотна стая?...

И в безсъние унесен

с тъжни мисли в самотата,

и понеже вън бе Есен –

хванах за назад следата...

Някога пак Есен беше,

само че по-друга... Весела...

Пътят властно ме зовеше

там: в Далечината есенна...

... Днес си спомних, че в отнетата

младост, нейде в Планината

има място на Планетата –

най-красиво на Земята...

И от там бях хванал пътя,

и отново беше Есен...

После дълго, знам, не стъпих –

няма Път обратен лесен!...

... Казах си сега и тръгнах –

Пътят се оказа труден,

но във скитане обвръгнал –

като Син се върнах... Блуден!...

Изведнъж разбрах измамата

дето Времето направи –

в спомените ме подмами,

но реалността- забрави...

Там си беше Планината,

селото и то, но в бурени –

само къщата позната

дето беше прекатурена...

Аромат познат ме грабна,

чувства стари връхлетяха –

Самотата не отслабна

под пору́тената стряха!...

Там бе кучето ни старо

в самотата подивяло –

спомних си с „добрият Шаро“*

колко много сме играли...

... но си бяха и следите

от изминалото Време,

а изгнили и гредите

под гнетящото му бреме...

Някаква си керемида

счупила се и обрекла

къщата на панахида

и в годините си текла...

... а на двора пак е мама –

величава като Жрица –

сведена е над казана

и приготвя лютеница...

05-10.2021.                                   

*Шаро се казваше любимото ми куче

от ония времена