Залезно
Днес съм залезна. Призрачно розова.
Леко облачна с капка безсъние.
Пише вятърът делнично в проза
по дърветата. А небето бездънно е –
ще се срути по къщите слхупени.
Рой парченца от зима ще пръсне
и паважът от студ ще се счупи.
Дълъг студ. Много дълъг. До втръсване.
Не заспивам. Днес съм снежно-дъждовна.
Странна смесица – чувства и време.
Тъжна смесица, чак невъзможна.
А щурчето в сърцето ми дреме...
Тишината по ъглите пъпли,
черни мисли заплита и чака.
От надеждите белите кръпки
да пришие прилежно към мрака.
За това днес съм залезна. С тъничко
януарско небе розовея.
Днес умирам за малко. За мъничко.
Утре?
Утре с изгрева пак ще живея.
© Деа All rights reserved.
