ЗАЛУТАН СРЕД ДЕТАЙЛИТЕ
... дали в детайлите живях, или във цялото – не помня,
във нишата ми на монах трапезата запомних – скромна,
запомних жълтите треви, що тъпках в моето възглаве,
и как на пръсти Бог върви край мен като до Богоравен,
запомних одъра си прост, застлан със ленена постеля,
и стих – ръбата рибя кост, и лястовичка – все по теля,
запомних поглед на Жена, пронизал моя бял прозорец,
нощта, в която ме позна, и аз забравих що е горест,
нима си тръгвам по-богат? – живях тъй праведно и просто –
в детайлите на този свят навярно ме записа Господ.