Залязло слънце
Мое слънце от минало лято.
Мое слънце със тъжни очи.
Аз все още те нося в душата.
И ме топлиш. И ме болиш.
Мое слънце, пътеката помня.
И високите нощни треви.
И луната. Луната бездомна.
И горящите юлски звезди.
И една недовършена песен.
И една недовършена реч.
Безпощадното време отнесе
всичко някъде много далеч.
Само хладната есен остана.
Голи клони и пусто небе.
И една незараснала рана.
И едно укротено сърце.
И една оцеляла надежда.
И една закъсняла вина.
Мойта обич в поклон се навежда
пред човешката твоя тъга.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
