Залюби мен ...
Залюби мен, жената дива
с луда кръв и горда сила.
Обикна горска самодива
очи звезди, коси от свила.
След мен и в огъня вървя,
пристъпи бос в жарава.
Изгарящ в страст разцъфтя,
тази болка си заслужава.
Сега смирена и спокойна,
отдавна бури не създавам.
Гласът е тих, с песен пойна
изгрева и залеза ти огласявам.
Звездят очите, пак блестят,
но само да даряват светлина.
Коси разстилам да донесат
в твоя делник мека топлина.
Жарава нося, да разгарям
огън, ако гасне помежду ни.
Залюби мен, по теб изгарям,
двама горим в любовта ни.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
)
