Замислено
Когато се затвориш в черупката си
и успееш да останеш сам със себе си,
измъкваш ли се после от дупката си,
изравяш ли забравени ковчежета.
Помисляш ли понякога за нищото
и вглеждаш ли се в непрогледни истини,
усещаш ли реалности безмислени
и думи, преразказани неискрено.
Комично ли е хорското безумие
или е нещо трайно, неизбежно.
Сънят краде ли всяко пълнолуние,
когато със дъха си те обсебва.
Обичаш ли да гледаш тихи залези,
без никой друг да бъде покрай тебе,
забравяш ли звездите си запалени,
дори ако в небето слънце грее.
© Евгения Калъчева All rights reserved.
