Jun 15, 2007, 11:35 PM

Замък от мечти

  Poetry
736 0 3

Замък от мечти

 

Построих си замък от мечти.
Направих му стени от младост.
Вратата оковах в усмивки.
Вградих в прозорците аз радост.

 

В градината посадих люляк
със цвят на теменужен блян.
Направих от бръшляна люлка.
Кокичета звънтяха там.

 

Живях щастливо в моя замък от усмивки.
Живях щастливо ден след ден.
И нийде в мене нямаше преструвки,
че всичко туй не е за мен.

 

Внезапно в мрачен ден обаче
дочух ужасна новина.
Вилнеел ураган от злоба.
Разруха сеел из света.

 

Достигна и до моя замък от усмивки.
С човешката си злоба той го разруши.
И любовта ми не успя да ме обгърне цяла,
със сетни сили тя да ме спаси.

 

И сега го няма моят замък от усмивки.
Любовта ми цялата е срината на прах.
Но зная, някой от прахта ще ме повдигне -
няма туй да бъде моят крах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люляк All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....