Запази ме за дълго
Все се връщам натам, все се връщам, където
сплитах с тебе ръце - пеперуди в нощта,
ти навярно си сам, запечатал в сърцето
от страстта и копнежа на мойта душа.
От дъждовните устни и топли усмивки,
от вкуса на желание, вплетено в нас,
и от танците дивни над мойте извивки,
запази ме за дълго, тъй както и аз.
Все се връщам натам, все се връщам, където
полуделите трепети - буйни коне,
ни понасяха в някакво цветно вълшебство,
през полета на обич и птичи криле.
Запази ме за дълго, тъй както те нося,
като шепот на вятър и късче небе
и повярвай, ще дойда, пристъпвайки боса
и във шепи ще нося дъха на море.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
Красив стих!
