Запази ми…
Запази ми, малко слънце в джоба,
иде есен с прегорели листа.
Малко слънце, без което не мога,
с късче синьо небе за мечта.
Запази ми, от крайморският бриз,
когато морето, умори́ се от есен.
Запази ми! Не е детски каприз,
от онази чудна, щурчова песен.
Запази ми, полята с треви и цветя,
и волният полет на влюбена птица.
Като нея към теб, да разперя крила.
Нали съм твоята малка частица?
Запази ми, всяко идващо утро със теб,
когато слагаш слънце в кафето,
прибавяш морски бриз, вместо мед.
Запази ми….
Ти ми пазиш, топлината в сърцето…
