Записки от дневника на една любов
Тя и той. Поморие. Осемдесет и трета.
Лятно утро. Първа среща на брега вълшебен.
Ева и Адам. И лодка с две весла в морето.
Залез в тихи улички на стария Несебър.
Той и тя. В онези три незабравими дни
от едно далечно и невъзвратимо време.
Ирисите му - с цвета на морски дълбини.
Нейните - узрели, неразпукнати бадеми.
Бриз вечерен, водорасли и рибарски мрежи.
Тя и той. Познат сюжет. Но краят - непредвиден.
Нежен блус, прилепнали тела и взор премрежен.
Чаши две с червено вино и чиния с миди.
После... Баритонов пеещ глас и звън китарен...
Малка бяла стаичка и сумрак сребролунен.
Шепот на желания. Във вените - пожари.
Влюбен, коленичил мъж, ръцете ѝ целуващ...
Той и тя. В магията на палавия август.
Прероден Моравски княз и Българска принцеса?...
Страст? А може би любов? Без граници, без давност…
Отговорът - от криле на самолет отнесен…
Албена Димитрова
7.6.2020.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
