Запява океанът...
Запява океанът…
понасям се навътре,
където няма злоба
и ненавист.
От пръските му топли,
разнежена потръпвам,
загледана в далечината,
бленувам втора младост…
Блещукат светлините,
ефирно ме задяват,
подканят ме невинно
със тях да затанцувам.
Но как към тях да литна
и как да им повярвам,
когато днес звездите
в очите не лудуват?…
Макар във мен детето
все още да наднича
и пясъка да гали
със поглед ненаситно,
то среща се със хора
понякога себични,
които зла отрова
в сърцето му насипват…
Опива ме с дъха си
магнолия красива,
но вместо да я вдишам -
цигара пак запалвам…
А някъде далече
мелодия игрива
погалва с нежен ритъм
и кара ме
да вярвам!...
© Криси All rights reserved.
Страхотен стих 
