Aug 22, 2014, 1:34 PM  

Зараждане на песента 

  Poetry » Other
405 0 3

Раздига си покривката полето
с листата жълти, плода необран
и само тъжен повик на щурчето
напомня ни за щедрия курбан
на лятото, на късната ни есен
в очакване на снежната брана
да замете и да извие песен
над зърното под черната бразда.

Напролет като феникс ще покълне,

щом пролетният вятър зафучи,
леда стопил, надеждите ще върне
и в струйки водопадни ще ручи,
когато с крясък ще слетят ятата
над нивите, събудени от сън
и южен полъх ще бразди челата
на хората, пред празничния звън.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??