Заръка, за разлъка
В небесата спи Луната –
с облаци зави се.
а гората в тишината
стихове прописа.
Нощи къси, но в съня си
славеят запява.
Във ума си. Дъжд се въси...
Сенокос, отава...
Лято иде, иде лято
и череши зрели,
житно злато най-богато –
плитки изрусели.
Самодива, пак застива,
край поточе – хладно.
И отпива, вода жива,
весело и жадно.
Ден гаврош и дълго роши
врабчета, тополи.
Те са лоши, нямат грош и
все си ходят голи.
Пролет скита и сърдита
този ден сгълчава.
Пита що в душата свита
мъката остава.
Мъка ми е, много мъка –
мъничкото птиче,
пей заръка, за разлъка –
вече не обича.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
