Aug 23, 2022, 9:45 AM

Заръка за вечност

  Poetry » Civic
591 1 3

 

На онези, които не парадират,
а скромно свеждат глава.
Ще кажа да творят и да не спират -
в това е истинската свобода.

 

На скромните, отрудените хора,
които не ридаят, а горят,
ще завещая на деня простора,
по който устремено да вървят.

 

А хората със главно "Ч" заричам
далече да стоят от пропастта,
на вечна вярност и чест ги обричам,
че в техните ръце е вечността...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...