Jul 19, 2008, 12:53 AM  

Защо...

  Poetry » Other
952 0 12
На църква ходих.
Пет свещици палнах -
за близките,
за двамата ми сина.
За себе си
избрах най-малката.
Той - Господ
и без туй ще ме подмине.
Децата
нека да дари със здраве.
И майка ми.
И татко ми -
той, старият,
почти е грохнал,
ама не се дава -
все нещо във градинката
копае.
За мен е лесно -
к'вото и да стане,
щом другите добре са,
ще се справя.
Но ако, Господи,
не ти харесвам,
защо ме пускаш
в храма ти да вляза?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...