Защо...
На църква ходих.
Пет свещици палнах -
за близките,
за двамата ми сина.
За себе си
избрах най-малката.
Той - Господ
и без туй ще ме подмине.
Децата
нека да дари със здраве.
И майка ми.
И татко ми -
той, старият,
почти е грохнал,
ама не се дава -
все нещо във градинката
копае.
За мен е лесно -
к'вото и да стане,
щом другите добре са,
ще се справя.
Но ако, Господи,
не ти харесвам,
защо ме пускаш
в храма ти да вляза?
Пет свещици палнах -
за близките,
за двамата ми сина.
За себе си
избрах най-малката.
Той - Господ
и без туй ще ме подмине.
Децата
нека да дари със здраве.
И майка ми.
И татко ми -
той, старият,
почти е грохнал,
ама не се дава -
все нещо във градинката
копае.
За мен е лесно -
к'вото и да стане,
щом другите добре са,
ще се справя.
Но ако, Господи,
не ти харесвам,
защо ме пускаш
в храма ти да вляза?
© Геновева Симеонова All rights reserved.
