защо?
Защо очите ти така ме гледат?
Нима за мен все още те боли
и сякаш искат отново да отнемат
това, което ти отдавна в мен уби.
Защо изобщо очите ни се търсят,
щом няма думи, с които да простим?
Защо изобщо душите ни се мъчат,
щом избрали сме пътя, по който да вървим?
Дали защото у всекиго остана
една безмълвна, неизказана любов,
или защото просто не мога да престана
да си внушавам, че това е някаква любов.
И така всеки по своя труден път върви,
един към друг привидно охладнели,
и само блясъкът в техните очи
напомня за огъня, в който са горели.
© Катя Делчева All rights reserved.
