Защо не ме оставите сама да си решавам
кое за мене е добре, кое не е?
Защо не можете, дори и да прападам,
просто да ми подадете две ръце?
Защо не можете, дори ако сгреша,
до мен да бъдете без упрека: " Нали ти казах?!"
Защо ме смятате все още за дете,
което без вашите съвети ще умре?
Защо не вярвате във мен?
© Звезделина Василева All rights reserved.