Защо?
Защо?
Защо надничаш в душата ми?
Не разкрих ли всичко мое?
Защо се клехме пред слънцето и звездите ?
Не греем ли повече от тях?
Раздяла нямаше да има никога,
тя в клетвата се беше спряла.
Не потъвай в лъжите на света,
вярата е единствена и една.
Върни се по старата пътека.....
Там те чака радостта.
Небето ли е хвърлило сянката над тебе
или от злоба сърцето ти ръждясва?
О, Господи, какъв живот!....
Смиреност вече няма,
лъжа и злоба, тънка мъст
разпъват те на кръст.....
Къде остана пролетта,
целувката по топли святи?
Защо се питам и повтарям -
грехът не ще да бъде вечен.
И грях ли е, че си отдаден вечно
за обич и мечти красиви?
Нали слънцето е много старо -
рожбата на всички богове.
© Йонка Янкова All rights reserved.
