Защо?
ЗАЩО?
Не запалих сърцето ти.
Не усетих очите ти
да се взират във мен с изнемога.
Не запомних ръцете ти,
даже за миг милувката тяхна не взела.
И в съня ти не посмях да се втурна.
Звънът на твоите стъпки забързани,
спиращи после пред прага ми,
само сънувах, сънувах...
А тогава?
Защо ти изгори сърцето ми?
Защо овъгли очите ми,
отмали ръцете ми
и ме направи незряща, недишаща.
Като огнена топка пулсираща -
вечна робиня на Слънцето...
Не запалих сърцето ти.
Не усетих очите ти
да се взират във мен с изнемога.
Не запомних ръцете ти,
даже за миг милувката тяхна не взела.
И в съня ти не посмях да се втурна.
Звънът на твоите стъпки забързани,
спиращи после пред прага ми,
само сънувах, сънувах...
А тогава?
Защо ти изгори сърцето ми?
Защо овъгли очите ми,
отмали ръцете ми
и ме направи незряща, недишаща.
Като огнена топка пулсираща -
вечна робиня на Слънцето...
© Дияна Иванова All rights reserved.
