Защо
На родителите ми
Разделя ни стена.
Не мога да прескоча,
като ездач дори на кон,
за кратко свиждане,
да видя със сърцето си
почиват ли си там.
Дали е топло и зелено,
тържествено или е хлад.
Тъгуват ли, какво е времето,
дали изпитват жад и глад.
Защо са всичките прегради,
в небесните ливади – ад и рай.
Нали било и горе същото,
каквото тук човек си е постлал.
Когато дойде час да се представя,
самичка ще се убедя.
Сега съм кукувица в хоросана
на стената бяла. И броя.
© Христина Комаревска All rights reserved.
