Защо, Дяконе?
Пред теб коленича, облечен в носия.
Мога ли Апостол да те наричам?
Очите влажни с ръцете си крия.
Дори да не смея, въпроси ще питам.
Загина в кърви, на кауза отдаден.
За Родина се би! За Майка слугиня!
За грош ли, Дяконе беше продаден
или от братска прегръдка гнуслива?
За земя на Царе ли себе си жертва?
А за тебе? Кой сълзица пророни?
Питам, Безсмъртни, дори да е грешка!
За нас ли се би? За свободните роби!
Народът зад теб, но сам те остави!
За него ли сам на бесило увисна?
В гърдите ти лъвски - горски пожари!
За тази ли вяра пожарът утихна?
За тези гори ли и душата си даде?
Питам! Не спирам, дори да боли!
За трите ли цвята на нашето знаме,
млади останаха твоите очи?
Последно те питам, но недей отговаря.
Мислиш ли, че си забравен, отхвърлен?
Знай, че Родината син не забравя!
Знай, че за България ти си безсмъртен!
© Мирослав Георгиев All rights reserved.
