Защо е толкова тихо?
Защо е толкова тихо,
че лъжите са се скрили
в мрачни, невидими замъци,
в угасващи безгласни пламъци?
Защо е толкова тихо,
че са се мечтите разбили
във високи, диви скали,
в далечни, мрачни гори?
Защо e толкова тихо,
че чувствата надничат
от кървавото сърце
и не смеят да полетят в синьото небе?
Защо е толкова тихо,
че тъгата и любовта си приличат,
а блестяща самота
се прегръща с лунна празнота?
Защо е толкова тихо,
че слънцето е по-студено
и се отдалечава от мен,
все повече, всеки ден?
Защо е толкова тихо,
че детето в душата ми е наранено,
сякаш му ги няма крилата
и пада то на земята?
че лъжите са се скрили
в мрачни, невидими замъци,
в угасващи безгласни пламъци?
Защо е толкова тихо,
че са се мечтите разбили
във високи, диви скали,
в далечни, мрачни гори?
Защо e толкова тихо,
че чувствата надничат
от кървавото сърце
и не смеят да полетят в синьото небе?
Защо е толкова тихо,
че тъгата и любовта си приличат,
а блестяща самота
се прегръща с лунна празнота?
Защо е толкова тихо,
че слънцето е по-студено
и се отдалечава от мен,
все повече, всеки ден?
Защо е толкова тихо,
че детето в душата ми е наранено,
сякаш му ги няма крилата
и пада то на земята?
© Завинаги All rights reserved.
