Защо жените плачат?
Нали сърцата ни са силни
и светът без нас загива?
Нали сме често муза
и вдъхновение лирично?
Нали в нас се сбира
всичко чисто и невинно?
Но защо жените плачат?
Възпяват ни и
стихове ни посвещават,
а че сме госпожици
понякога забравят.
Удари безбройни и
думи непристойни
бясно ни поднасят.
После писма ни пращат,
билет за влака плащат
и след миг, след два
хлопат те на нашата врата.
А отвориш ли им, ти
виждаш в очите им сълзи.
И сърцето ти невинно стене
извиненията да приеме.
Но направиш ли го ти,
знай, че пак ще те боли.
И буря разрази ли се отново,
поройни дъждове от очите ти ще капят.
Така че -
замислете се, мъже,
защо жените плачат!
© Галя Георгиева All rights reserved.
