Защо животът да е лош
Каква невероятна тръпка,
като сладък сън ме пак гори,
а слънцето като загадка
пак с мен върви.
Като трепетлика нежна,
светла като ден,
по тази земя се нося,
живот кипи в мен.
О, безумно хубаво е всичко
и защо животът да е лош?
Сякаш вървя по лунната пътека,
мислите си виждам в разкош.
© Мария All rights reserved.